Когато хладна нощ очите ми затвори,
Когато в мен сърцето замълчи,
Когато само тишината ще говори,
Тогава болката завинаги ще отшуми.

Когато мократа земя в
Прегръдките си ме приеме,
Когато стана част от вечността,
Когато слънцето в душата ми залезе,
Тогава ще почувствам ли тъга?

Когато "Днес" ще бъде спомен,
Когато няма вече "Утре" и "Сега",
Тогава ще съм като лист отронен,
Загубил безвъзвратно пътя към дома.

Когато всичко се превърне в пепел,
Когато няма връщане назад,
Когато любовта е като миг далечен,
Останал като белег в минал свят.

Горещи устни дланите ми ще целуват,
А в лед сковани ще са те,
От тях живота ми си тръгна,
Но няма как съдбата да се спре.


Прости ми, отивам си сега,
Не мога и няма да се боря със смъртта,
моята участ бе такава и знам,
След време ще потъна във забрава.

Но ти недей тъгува,
Със теб ще бъда даже след смъртта,
И с лека, ангелска ръка ще те напътствам, за да
Почувстваш някой ден отново любовта.

Ще бъда там, високо във небето, за
Теб ще бъда пътеводната звезда,
Звезда, огряваща самотната пътека,
звезда, която ще ти върне радостта.