В хор от сълзи и огньове,
през море от чиста жал,
жълтите листа запяват
за отминала печал...
На небето им приглася -
вятърът вековно жив...
И несетно ги понася...
през живота тъй трънлив.
Пеят те, а някак хладно,
някак жлъчно, мълчешком
се прокрадна тиха сянка,
в мрака търсеща подслон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация