3.08.2018 г., 0:16 ч.

Смърт 

  Поезия
895 9 9

Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка  баналност.

Само тиха въздишка ... и край.
Вместо поп, кукумявка опя я.
За мечтите дали има рай
в онзи свят, по-добрия!? Не зная...

Беше лъч, но потъна в мъгла,
беше цвят, по случайност прекършен,
не от зла, от небрежна ръка,
от бездушна невинност е мъртва.

Но смъртта си е смърт. Откъде
е дошла, от кого е изпратена,
не е важно. Под черно небе,
даже слънцето не е от злато.

Под порой на градушка свиреп
даже райска градина загива,
не вирее в пустинната степ
крехко стръкче на цвете красиво.

Шепа прах върху гроб на мечта,
нито кръст, нито камък гранитен.
Само гарванов вик над земя,
на която умират мечтите.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За втори път съм тук и отново съпреживявам стихотворението ти със същата сила! Видях, че съм го сложила в селекцията си и пак поисках да го сторя, защото заслужава! Изпращам ти букет от слънчеви лъчи!
  • За мечтите дали има рай...

    Поздрав, Вики!
  • Много истини в перфектен стих си казала,Вики!От такава тематика боли като от собствено преживяване.....
  • Чела съм този стих и другаде, Вики, но пак го прочетох.
    И си мисля, че може би само несбъднатите мечти умират.
    Тъжно е, както при всяка смърт...
  • Харесах! Тъжно е нали отразява смъртта.И мечтите умират и тяло мъчително!
  • Тъжно, но красиво, Вики!
    Под порой на градушка свиреп
    даже райска градина загива,
    не вирее в пустинната степ
    крехко стръкче на цвете красиво.
    Поздравления!
  • "Само гарванов вик над земя,
    на която умират мечтите..."

    И нищо друго.
  • Вики, това ти стихотворение е също за избрано! Аз си го прибирам в любими!
    Чета те с удоволствие, голяма наслада си ми, миличка!
  • Мечтите не умират, Вики. Надрастваме ги, заменяме ги, но мечти винаги има. Прекрасен стих, както винаги!
Предложения
: ??:??