Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край.
Вместо поп, кукумявка опя я.
За мечтите дали има рай
в онзи свят, по-добрия!? Не зная...
Беше лъч, но потъна в мъгла,
беше цвят, по случайност прекършен,
не от зла, от небрежна ръка,
от бездушна невинност е мъртва.
Но смъртта си е смърт. Откъде
е дошла, от кого е изпратена,
не е важно. Под черно небе,
даже слънцето не е от злато.
Под порой на градушка свиреп
даже райска градина загива,
не вирее в пустинната степ
крехко стръкче на цвете красиво.
Шепа прах върху гроб на мечта,
нито кръст, нито камък гранитен.
Само гарванов вик над земя,
на която умират мечтите.
© Вики Всички права запазени