Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.

 Да, дошъл е и този момент.

Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.

Ала всичко си има предел.

Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш.

Въпреки че упорствах докрай.

Но след всичката тази жестокост и лудост

знам - не ме чака мен рай.

Смърт, ела. Изобщо не вярвам в безсмъртието.

Да, отивам си - вече го знам.

И след малко ще ме изправиш до мъртвите.

Но не ме е страх. Аз идвам сам.

Смърт, ела. Вече не е необходимо да живея.

И отслабна тя - моята ръка.

Моята песен - вече други хора ще я пеят.

А пък аз - ще си тръгна така.

Смърт, ела. Вече и любовта ми, и тя е мъртва.

И не я чакам аз - любовта.

Вътре в мен са само пепелища и въглени.

Но не ме е страх от смъртта.

Смърт, ела. Толкова дълго на тебе ти бягах -

но накрая пак взимаш ме - мен.

Аз воювах. Но накрая прибира ме мракът -

без да зная дали съм простен.

Смърт, ела. Всъщност, не си ме ти победила.

Не, отивам си непобеден.

Вече нямам останали в мен никакви сили.

И съм толкова уморен....

Смърт, ще кажеш - аз съм твоята любима.

Но ти лъжеш - това не е така.

Ала друга, навярно, вече няма да имам.

И затова - ще ти стисна ръка.

Смърт, ела. Не, аз няма да те заобичам.

И знам - че няма да ми го простиш.

Но не вярвам, че ти си моето момиче.

И затова - хайде, ще ме извиниш....