Защо в живота всеки е завистник?

И всеки гледа мръсно да ти прави.

Всеки иска той да е добре,

а другите да страдат.

Защо така е?

Защо е всеки против теб?

Защо, когато страдаш, хората тогава са щастливи?

Защо днес няма хора, искащи да ти помогнат?

Защо във миг на слабост сам оставаш?

Защо те сриват духом, а после искат да си силен?

Кога в живота правдата ще възтържествува?

Кога на власт ще дойдат добри хора,

с добри сърца и чисти души?

Кога злобата ще остане само в миналото?

Кога нещастието ще е само мит?

Защо само завистта надделява?

Защо, когато си зле,

хората се радват на това,

а не ти идват на помощ?

Кога адът ще свърши?

Кога ще усетим, че живеем,

и че сме ценни на Земята хора?

Кога радостта ще се чете по лицата на хората?

А не да виждам само омраза, двуличие и присмех…

Кога ще свърши тази низост?

Кога всеки ще гледа реално на живота,

а не само да мисли как да смачка другия?

…

Кога болката в душата ми ще стихне?

Кога някой с обич ще ми откликне?

Докога ще чета в очите на хората лицемерие и завист?

Докога всички ще са против мен?

Докога?

Не съм толкова силна да се изправя срещу тях?

Аз съм една, а те са всички!

Докога в света злобата ще е на власт?

Докога животът ще е просто АД?

Защо така се получава?
Защо са всички против мен?

Не мога да издържам вече…

Аз сама съм и съм тъй далече…

13/07/2007                          Надя

(петък)                        Златни пясъци