Смърт, забрави за мен
Не ме гледай така
и не се усмихвай.
Аз няма да ти подам ръка,
ще живея, с тази мисъл свиквай.
Не ме гледай, че съм слаба,
угаснах, но пак ще заблестя.
Вярно е, че силно паднах,
но повярвах и пак ще вярвам в любовта.
Аз пак ще стана
и ще победя.
Въпреки дълбоката ми рана,
ще си изживея младостта.
Ами ти защо си дошла,
нима помисли си, че ще търся в теб утеха.
Много ти благодаря,
но не ти си моята пътека.
Виждаш ли сълзите ми в очите,
а видя ли и колко живот има в тях.
Недей да ми броиш сълзите
усмивките ми са много повече от тях.
Сега върви си и забрави за мен,
не си ми нужна ти сега.
Може би ще се срещнем някой ден,
но сега ще живея въпреки моята съдба.
© Веселка Всички права запазени