Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18.01.2015 г., 13:13 ч.

Смъртни 

  Поезия
1242 2 9

Остава ни... просто да чакаме.

Търпение – зла добродетел.

Като воденичните камъни –

затъваме до коленете.

Висим на парцали по тръните –

смалил се е пътят в пътека.

И всеки е жалък и мъничък,

и всеки е вълк...за всеки.


С молитвата "Да доживея..."

(до утре, до петък, до края),

душа и на камък вирее.

Но знае, че нищо не знае.


Изсмя се лукаво Вселената,

към Извора бутна ни с пръсти,

подхвърли ни три измерения –

нагоре, надолу и... Кръста.

И огън да стъкнем от кръстове

(по-ясно да видим Началото),

пак никой не вижда в отвъдното.

И смъртни сме... Духом и тялом.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре казано! Поздравления!
  • С молитвата "Да доживея..."
    (до утре, до петък, до края),
    душа и на камък вирее.
    Но знае, че нищо не знае...! И аз благодаря.
  • Много добър избор на редактора! Благодаря.
  • Толкова дълбоко влезе това нещо в мен!
    П.П. Дано тъжното сбогуване в коментара ти да е... временно.
  • "Ако пак ми се допише поезия, много ще се старая да не я напиша."

    Навярно имаш основателна причина...
    Но тайно се надявам онзи дявол,
    в сърцето ти да не остане мирен.
    И в някой ден отново да ни радваш...
  • подхвърли ни три измерения -

    нагоре, надолу и...Кръста.

    ----------------------
    от друго измерение е Поезията ти-много благозвучна и много наситена.
  • Ани и Кети, благодаря, че прочетохте и коментирахте стихотворението ми!
    Това беше последното стихотворение, което ще публикувам тук. Вече поместих почти всичко, което съм написала в мерена реч, и то е във вида, които, по мое мнение, е за пред хора.
    Четирите ми непубликувани книги със стихотворения остават на компютъра ми и на сайта „Откровения“.
    Ако пак ми се допише поезия, много ще се старая да не я напиша.
    Още веднъж ви благодаря, че бяхте тук.
  • Зарадва старата ми душа, мила Радост! Такъв хубав стих, силен, достоен!!!!
  • "Изсмя се лукаво Вселената,
    към Извора бутна ни с пръсти,
    подхвърли ни три измерения -
    нагоре, надолу и...Кръста.
    И огън да стъкнем от кръстове
    (по-ясно да видим Началото),
    пак никой не вижда в отвъдното.
    И смърни сме...Духом и тялом."

    Радост!
    Толкова мъдрост има в думите ти!
    Поздравявам те за това стихотворение!
Предложения
: ??:??