Aneta_kz (Анета)
511 12601
3.12.2008 г., 19:22 ч.

Смъртта ми е приятел 

  Поезия
883 1 29

Не се страхувам от смъртта.
Тя, смъртта, ми е приятел.
Дори не мога да заплача,
когато ми отнеме някой...

Познавам я. Не ме е страх.
Веднъж ме кани на вечеря.
С глътка ме почерпи
и разбрах.
Живот било. Човешки...!

Не и повярвах. Поостанах.
Поспах за миг, за два, за три...
Но тръгна тя и ме остави
на пътя, като хвърлен лист.

Е, казах ,,здрасти'' на живота.
Сега живея ден за ден
и нося своята голгота
пълзящ, но не и принизен.

Не се страхувам от смъртта.
Та тя, смъртта, ми е приятел.
Извади ли те от калта,
до край остава твой ваятел!


© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Имало още някой на този свят, който не го е страх от смъртта. Така и не разбирам - какво лошо намират в нея? Много е важно, обаче, къде ще отидем след това... Но това зависи от нас самите. Нека Бог е винаги с теб.
  • Много ми хареса. Веднъж я срещнах, но ме подмина...
  • Напоследък често я срещам...не мога да кажа, че ми е приятел...напротив...сила се иска затова, която явно още нямам...Възхищавам ти се!!! Страхотен стих!!!
  • Страхотно е!!!...и ме подсети за една книга:"Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт". Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
    Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?" „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?" „Толкова ли е важно да се трупат вещи?" „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?" Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей... Бъди верен на себе си... Радвай се... Обичай.
    От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. .....Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?" Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно."Така,че може би наистина смъртта трябва да ни е приятел
  • Остава...Срещнеш ли се веднъж с нея, малко или много се променят ценностите ти...
  • Силен стих!
    Поздрав, Ани!
  • Тя на всички става приятел, кога по-рано, кога по-късно...
    А, всъщност, единствено през нея преценяваме безценността на Живота!
    Прегръдки, Ани!
  • Ани, върнах се...
    За да ти кажа, че си невероятна!!!
    И че искам да те прегърна!
  • Май не смърта ни плаши толкова колкото неизвестното,което тя носи в себе си....поздравления!
  • Благодаря, че бяхте тук!
    Спорна нова седмица на всички!
  • Точно така! Не бива да се плашим от смъртта, рано или късно идва. Страхотен стих! Невероятна си! Поздрави!!!
  • Силно!!!
  • А от смъртта се страхувам...

    Много замислящ стих!



  • Отново съм при теб...
    Тази вечер се връщам при стиховете, които още не мога да преглътна...
    Колкото повече го чета, толкова повече изпъква силата ти, мъдростта ти.
    Чудесен стих!!!

    Не се страхувам от смъртта.
    Та тя, смъртта, ми е приятел.
    Извади ли те от калта,
    до край остава твой ваятел!

    Ето, това е абсолютно!
    Наистина, когато човек намери себе си и смисъла на живота, смъртта става част от живота, част от смисъла, става разбираема и вече не ни е страх.
    Разбирам те напълно, съпричастна съм, и аз не се страхувам от смъртта.
    Просто разбираш, че този казус е решен още преди да се родим...
    И няма смисъл да губим живота си в подсъзнателния стремеж да го разрешим.
    Прегръдка, мила Анета!
  • и на мен ми е приятел...

    !!!*
  • И аз я познавам,
    смехът и понякога чувам.
    дори и се присмивам,
    но от нея не се страхувам!

    Много хубав стих Ани!Прегръщам те!
  • Страхотна си!Силен стих!
  • Прекрасно е!!!Нямам думи,а финалът е умопомрачаващ!!!
  • За какви неща пишеш, Ани!
    Аз не мога!
    Поздравявам те и те прегръщам!
  • Хубаво е,когато се пише по такъв прекрасен начин за не толкова прекрасни неща.Адмирации,вече започвам да коментирам само стхове които ми харесват с положителнвост а твоят е точно от този тип.
  • Нищо смислено не мога да напиша в този момент...
    Ще се върна отново!
    Ани*!!!
  • Когато тя дойде,нас няма да ни има...
    Ани...!
  • Щем не щем, тя винаги е до нас.Добре е да бъдем приятели!
  • !!!
    Ох,Ани,така ми хареса стиха ти,а и ми стана едно такова...Мен ме плаши!
    Поздрави!
  • смъртта...тя смъртта е част от живота...
    само който се е сблъсквал с нея...знае...сила се иска да напишеш това...
    прегръщам те, с обич, мила Ани...смъртта не става за приятел...
  • Анета, огромна болка е...
    Замисли ме кое е по-приемливо - да разбереш, че си загубил човека, който те обича, или да разбереш, че никой никога не те е обичал...
    КОЕ Е ПО-СТРАШНОТО...
    Прегръщам те, миличко!!!
  • Ани...,не очаквах такъв стих от теб, какво ли те е провокирало да го напишеш?...,може би смъртта на Нели?... Не би трябвало да се страхуваме наистина от нещо, което не познаваме..., а на теб щом СМЪРТТА ти е приятел...,звучи ми зловещо,но....,харесах!!
  • Приемането на смъртта-най-екзестиалния въпрос!
    Само избраните го могат!
    Прегръдка, Ани и поклон!
Предложения
: ??:??