Когато сенките загасват светлините
сънувам смъртта на вулканите...
Аз виждам смисъла си предрешен.
Навярно всяка следваща светкавица
ще бъде рана.
Нощта навежда се към мен
като замлъкнал полилей.
Изригването, във което
бих живял
остана във ъглите на екрана.
© Младен Мисана Всички права запазени