Замахна Президентът със ръка,
по бюрото кафето се разплиска.
Но във дланта му – гадната муха,
със министерски глас записка:
Пусни ме, чичко милиардер,
ще Ти изпълня няколко желания.
И да ме утрепеш, зер,
ще дръзнат ли
да ти наложат наказание?
Смили се каменният мъж,
дланта си с театрален жест разтвори.
Мухата литна отведнъж
и почна грозно да мърмори:
Уж си страшен Президент,
ала повярва на муха.
Не е ли странен прецедент,
че пощади една душа?
И тъкмо да политне волно
накефеният нагъл мух,
замахна някой – безконтролно
и мухът сдаде Богу дух...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, US колония, Bulgaria
© Кирил Ганчев Всички права запазени