Направо
във Душата ми вали.
Измива
последните прашинки
сивота.
А после,
хлипайки,
от мене си отива
в студените прегръдки
на нощта.
За малко спри!
Ужасно побеляла,
като старица,
чакаща смъртта,
Душата ми
от сняг е натежала!
И самота...
http://www.youtube.com/watch?v=7A9xWYZD55U&feature=related
© Илияна Каракочева Всички права запазени