Меричка (Мери Попинз)
718 2544
12.12.2006 г., 15:38 ч.

СНЕГЪТ 

  Поезия
533 0 7

Снегът

 

Ще пиша до мига последен,

дай боже, есен ослани косите.

И в час беззвучен, непрогледен

ще спре броенето на дните.

 

Разбрах го като се запитах:

“Защо съм толкова наивна?”,

и все във нещо се заплитах,

и все ми идеше “да кривна”.

 

Но ето, идваше вълшебен час,

когато едва дъха си сбрала,

аз пишех, пишех във захлас,

потънала в нежна немара...

 

И...дирите скоро забравях

изтривах ги и от паметта.

А после все нови изравях –

ориентири за нежна мечта.

 

.................................................

 

В посоки по вятъра

/не бързам за никъде/

и този сезон ще ме влачи...

Но мъдра се чувствам,

живота повикала –

слана във косите ми плаче.

 

 

“Най-ценните следи –

следите в дълбокия сняг.”

Вантала

 

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??