14.01.2021 г., 5:45 ч.

Снегът 

  Поезия
5.0 / 3
630 0 2

 

Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.

 

С бели бинтове скрил е ужасните рани.
Посадил е надежда за всеки от нас.
Във прегръдка щастлива щом бавно ни хване,
ще послушаме стихнали най-любимия глас

 

на кристалчета крехки- януарски звездици.
Те измиват вините и ни правят добри.
Съскат зимните хали със хладни езици,
но в камината обич упорито гори.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...

Още произведения »