"Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани..."
Ал. Михайлов/Г. Минчев
Снегът на спомена
Като стар, огромен котарак
зимата се просна върху стъпките след нас.
Побеля нощта и се втурна пак
през гората побелелият ти глас.
Заблестях и аз сега.
Така косите ми ще светят за години,
след като снегът на не една тъга
ще ги затрупа и ще си замине. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация