Бърлогата на звяра. Смърди. Силно.
Сред голи кости хили се лъстиво,
хиената с котило уродливо,
навън излязла, гали се умилно.
Ще кажете: Пак ужасии разказва!
Дори не си измислям. Пази Боже!
Хамелеони, с разноцветна кожа,
или змия на топло, в чужда пазва...
Наивни сме и може доверчиво,
да приютим създанието жалко.
Хиени бол, ловците ни са малко
и вярата в доброто - некрасива...
И истината с лъкът от хартия,
стрела забива. Вечно в д--е грешно...
Да! Tвърде жалко, за бъде смешно...
Снегът вали. И дирите ще скрие...
© Надежда Ангелова Всички права запазени