Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето: спри!
В тази нежност спасителна,
на далечния бряг -
този спомен роден в стипчивия сън,
моя нежна фиданка на вишня...
Кой Вълшебник те тук засади?
Несънувани сънища, немечтани мечти...
Вятър носещ последния сняг...
Сладко-горчиво, дълбоко в мен,
като идваща Пролет след Зима отстъпваща... ...