Снежен ангел искам да направя,
но за моя ангел нужен си ми ти!
По крилете крехки рани ще оставя,
ако няма кой ръцете да държи!
И легнала под лунното небе,
в прегръдки снежни и студени,
се чудя - ангелът дали сърце
носи във гърдите вледенени!
Не искам ноктите си аз да впия
на снежния ми ангел във плътта!
Във този студ мечтая да отпия
от душата твоя глътка топлина!
Но само моят ангел ме прегръща
със своите две ръце от скреж!
Студът във спомени ме връща
за детски обезобразен копнеж!
© Диана Костова Всички права запазени
Прекрасен стих ! 6+