Тя беше мъничка Снежинка...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне-
не бе натрупал още сняг.
Тя с вярата си ме прегърна...
От силата ѝ онемях.
Сърцето ми да бие продължи-
в кална локва бе се устремила!
И да ѝ кажа, не посмях,
че там очакват я лъжи- ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация