Във мъгла ме прибира
задкулисният здрач,
през стотици слънца
тишината прозира.
Безпристрастна луна
във ръце ме държи,
на преднощния праг
в дълбина ме проглежда.
Три прекрасни слънца
изтезават очите.
Смърт неловко тежи
на раздели във преспите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация