e4i (Елена)
69 675
18.11.2015 г., 20:38 ч.

Снежният 

  Поезия
474 2 3

В камината огън силно гори.

Пукат дървата. Изхвърчат искри.

Този от жега не мож′ да стои.

Другия вън - от студ го боли.

От прозореца плахо навътре поглежда.

Буйният огън - в очи се оглежда.

И онзи отвън започва да капе,

бавно топи се, но още го хапе.

Огънят сякаш гол го съблече.

Пламъче в него запалил е вече.

Предал се, на пода, стопено се свлече.

Игривия Пламък, отегчен се отрече.

 

Вятър задуха. Локвата с′бра.

В камината вече няма дърва.

Изправи се Снежният, крехък и блед,

отвътре с искрица, отвън е от лед.

 

Е.И.

 

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сила!
  • Благодаря на всички, че прочетохте, усетихте и разсъждавахте! Това за мен е най-високата оценка.
  • Добре, че все някак е оцелял. Зимата е предстояща и има няколко месеца Снежният да влезе в крачка. И без това е до Пролетта. После идва Зеленият! Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??