Снегът е бяла котка
по паважа на земята:
протяга лапичка за поздрав
и се огалва във ръката.
И иска да потичаме наволя-
безцелно мъркащи, свободни
за лудия живот с готовност
продали скучните си роли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.