13.12.2022 г., 9:21 ч.

Снежнописни куплети 

  Поезия
555 6 16
СНЕЖНОПИСНИ КУПЛЕТИ
Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная.
Но светло беше. Тихо, като в църква.
За глътка въздух трябваше да моля.
След първата въздишка взе да мръква.
Получих име, глас, свободна воля.
Не биваше дори насън да плача.
Разбирах, че съм само стих в молитва,
глухарчето – останало сираче, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??