15.03.2006 г., 22:35 ч.

Снимка 

  Поезия
3.3 / 4
759 0 5
Превръщам страниците
на стария албум,
едни познати очи,
кърваво любими.
Знам добре кой си ти.
Бих ли могла да забравя този
когото обичах да безкрай.
Обичах това младежко лице,
колко много спомени
долитат от една стара снимка,
в мойто истинало сърце.
Събрала съм всички мечти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
  • Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...
  • Разпилени по паважа сърчица от хартия разноцветна днес ме спряха. И навярно след среднощна веселба т...

Още произведения »