Кога изминаха толкова месеци?
Седиш срещу мен.
Заваля…
Не... ти плачеш…
Нали можеше да научиш сърцето си да обича!?
Кафето ти стана солено…
Докосваш ме… със стенещ поглед...
Едва отронваш: - Сърцето ми… то,
то има твоята форма… фигура…
мисли, глас и всичко…
- Така ли?! Нали не бях за тебе!?
- Няма друг, не мога с друг, не искам с друг! ...