Такава зима е и сняг -
затрупала ни е душата!
От белота сивее чак
светът на пролетите. Паднал
между колите, спи студът,
като бездомно бяло хъски,
а нощем вие със глада
край кофите с боклук замръзнал.
Отекват в падналия сняг
отчупващите се висулки,
Дъхът излиза на кълба,
насечени от пресекулки.
© Павлина Гатева Всички права запазени