СНЯГ И КАЛ

Под девствения първи сняг

спи ледена, нечиста кал.

Пристъпям плахо като в мрак,

обикнал своята печал…

Понякога в тъма и лед

спят луковици на цветя

и слънце грейне ли отвред,

лалета никнат от калта

и шепнат сякаш за любов –

чужд трепет за мъртвец студен…

От лед направих си покров

и в него свит – не чакам ден!

По девствения първи сняг

все тичах – кален, босоног,

лалета късах с радост чак –

така безсмислено жесток!...

02.02.2023, 21:52, Горно Дряново