Малко повече мисли,
малко повече от човек,
по границите на съзнанието
правиш пътеки и мостове;
нали сме себе си -
разминавали сме се хиляди пъти,
силен сняг заравя ми косата,
силен смях изригва в костите
отвътре,
да покаже кой съм.
© Ивона Иванова Всички права запазени