На финала стоя -
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра -
свистеше в ушите ми, но уви,
не достигаше той моя свят.
Лежа на финала грешна,
нямам сили да се изправя даже.
Сняг заваля през лятото на моя живот,
лицето в бръчки се смали,
сякаш края бе дошъл, но... ...