14.02.2024 г., 9:54 ч.

Социализиран самотник 

  Поезия » Свободен стих
268 0 0
Социализиран самотник
Вземам телефона си в ръка,
приплъзвам с пръсти по екрана.
В миг отваря се една уста...
потъвам в една страна мечтана.
И безброй снопове от светлина
на пейзажи и усмихнати лица,
омайват ме със красота и ведрина,
пъстри като великденски яйца.
Една мелодия, моя и любима
ме събужда от този миг красив.
Изниква на екрана, отвъд океана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Бургазов Малчо Малешков Всички права запазени

Предложения
: ??:??