irindaa (Ирина)
28 60
4.10.2006 г., 22:36 ч.

София 

  Поезия
759 0 6
От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.

От балкона ми се виждаха улиците
изоставени самотни под фенерите
и опънати в безкрая сиви жиците
очертаваха безкрая на панелите.

Те,заспали,хората сънуваха
без да виждат своя град събуден.
По паважа локвите танцуваха,
отразили сянка на прокуден

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво и напълно завършено стихотворение. Видях София през един прозорец на бившата "Жданов", дъждовно и пусто наоколо и в мен.
  • Поздрави за този стих! Има настроение, внушение, свое собствено звучене, макар и повлияно от лека символистична отсянка. Абе... твое е, хубаво е и поезията затова е поезия, за да вижда нещата по своему... другото се нарича журналистически репортажи и е вид занаят, а не творчество! Успехи!
  • Поздрав! И на мен ми хареса. В някои моменти, София може да бъде и това. Всеки вижда по нещо. Ти си видяла нещо и страхотно си го предала.
    "Сянка на прокуден"!
    Поздрав!
  • Браво!
    Страхотно написано!
    София е многолика!Това е едно от лицата и!
    Поздрав!
  • аз така усещам София. знам, че не съм голям поет, но все пак вярвам, че всеки има право да възприема по свой начин нещата.
  • Хареса ми!
    Поздрави,Ирка!
Предложения
: ??:??