Изтича лятото и миг след миг скъсяват дните…
Ята се нижат в синята небесна шир.
Лазурното море по пясъка рисува с вълните,
а стъпките изтрива упорито и безспир…
Поспрях, море, да взема малко спомени…
Загребах шепа пясък, сух от пръските.
Утихнаха за миг вълните притаени,
но пясъкът изтече между пръстите…
Аз трябва да си тръгна, а не мога…
Морето се протегна подир мен.
В нозете ми остави морска мида,
обвита в нежна пяна с дъх солен…