Сплела хиляди листа в косите си от трепкащи акации,
ти пристигаш във сърцето ми - със царствена походка
и със грация.
Аз стоя – една самотна мида – на брега на океана,
стоя и знам: без тебе няма да замина!
И няма да остана!!
Бисерното ми сърце, около песъчинка изградено
(грапавата песъчинка на твоето лице студено)
Тупти със прилива и топли ме дори и в лошо време…
И ден след ден аз чакам да дойдеш да ме вземеш.
А корабите, чакащи заления семафор на небето
помолих да те навестят – и дадох им частичка от сърцето си.
Далеч зад хоризонта, пясъчна вълна не оседлала
е моята съдба – поредната невзрачност на квартала.
© Илиян Всички права запазени