-
Не поиска с лъчи да завие
мрака черен в очите си перлени
онзи скромен на вид гемиджия,
дето носи — сърце ли, море ли!?
Трябва с вяра весла да опъне,
но да тръгне, той още не смее —
твърде много вода е до дъното.
До брега — непристъпен е кеят.
Не поиска да стигне брега ми,
да поспре в обичта на момиче.
Той прегърна рапан оригамен. ...