СОЛНИЦА
Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира.
Че сол е любовта ми. Във солница
събирам по кристалче от вълната,
издъхнала в прибоя... С крясък птица
пропъжда есента. А в тишината
на залеза, помръкнал от обида,
пак утрото сънувам. В него ти си
измисленият лъч. И сетне в мида ...