Соната
(за ориз и дървени пръчици)
Ех, как майсторски придържаш
тези дървени пръчици
с фино преплетени пръсти
и леко, без напрежение
бисер по бисер поднасяш
зрънцата бледи към устните.
Не мога, а се старая,
явно съм непохватна
със пръстите да ги движа,
а може би не успявам
посоките да владея
и като теб да притискам
от две страни, като преса,
купчинките на ориза...
Оставям тънките пръчици,
не мога, ето – предавам се
и, знаеш ли, аз размислих,
май ориз не обичам...
© Доли Всички права запазени