29.03.2011 г., 2:01 ч.

Сонет І 

  Поезия » Любовна
784 0 9

СОНЕТ  І

 

Не е изминала година

ликът красив откак съзрях –

по-скъпа става ми Галина,

а звучният й ведър смях

 

кънти в душата ми ранима,

цъфти усмивката пред мен –

тя с боговете е сравнима!

От красотата вдъхновен

 

стихът ми лее песен жива

и странни звуци на Шопен

в поточен ромол се преливат.

 

В копнеж минават ден след ден,

любов нощите ми не скриват

и аз заспивам подмладен!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??