9.09.2005 г., 1:53 ч.

Сонет на моката 

  Поезия
1194 0 4
Без думи аз останах по твоите дълги стълби,
и бях жестоко удрян от твоите мигли дълги,
спасение, когато във чашата потънах,
бе малката лъжица – и с поглед я огънах.
Остана тъжна маска, която ме погледна,
преди да се обърна и бързо пак да седна,
за да се вкопча, втренча аз в твоята поява,
която чисто нова в главата ми остава.
Изкуствена потребност от теб зашо изпитвам?
Или главата своя настъпвам и подритвам...
За мен е доста странно, и даже непонятно –
да го преодолея ми твърде бе приятно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гай Монтег Всички права запазени

Предложения
: ??:??