18.09.2009 г., 23:10 ч.
Сонет за новата среща
Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!
Викът "Ела, приятелю сърцати!"
как приказно, как хубаво звучи...
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.
Да сетиш пак яда на завистта,
да знаеш пак, че тези срещи кратки
ще бъдат всичко... Мразя те, съдба!
Защо ми даваш само думи сладки?
Защо затваряш възжеланата врата,
която крие огнени загадки...
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тошко, поздрав най-сърдечен!
Обещанията спазваш - ти си "печен"!
Загатки? Няма - вече са история
На Юлияна подир коментара:
душите чрез очите разговарят,
когато към човека сме "отворени",
врата са те, която се отваря,
ако не сме ,тогава се притваря...
Така е, но въпросът за съдбата
една загатка, все пак, представлява.
До колко предрешени са нещата?
Преследваме ли ревносттно мечтата
успяваме - тя се осъществява.
Съмнението я унищожава.
Астралния й образ щом изпълним
с енергия, тя скоро ще "покълне".
П.П.За тая техника окултна, стара
е нужна силна, безрерервна вяра.
П.П.2.Юле, поздрави за коментара! -
Юле, май си разбрала по-добре от мене какво имам предвид.
-
Огнена загадка!
-
Какво му трябва на човек - един единствен истински приятел!
-
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.
Ето заради това наистина си струва да се живее!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ласкаят ме вашите думи добри
и топли -- защо ли това да отричам?
Но знаете вие, прекрасно, нали,
че който обича със нежност кори.
А който е мъдър -- съвети приема --
не може с хвалби да се задоволи.
Затуй критикувайте мойта поема!