icohim (Христо Стоянов)
182 985
4.08.2012 г., 10:17 ч.

Сонетично... за нея 

  Поезия » Любовна
837 0 3

Понякога оставам без думи,

вледенен със самотна душа.

Сърцето ми пак неразумно е…

Във очите ми пада нощта…

 

Неразбран, аз броя часовете,

тук, под юлската адова пещ.

Копнея да видя ръцете ти…

Догарям като восъчна свещ!

 

Но времето стиска за шията

със своето протрито въже,

поддържа само агонията

по кривото в болка лице…!

 

Недей отива далеч, любима!

С едничка целувка дари ме…

 

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато си далеч е тежко...
  • Според мен не натоварва любимата, по -скоро времето е проблем и копнежът да видиш половинката си
  • Гротескна картина на обесване! Натоварваш доста любимата... или поне аз съм дива, която не обича да я спират! ...
Предложения
: ??:??