МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
7.03.2020 г., 15:46 ч.

Сонорно 

  Поезия
358 2 2

Като в банален,

сълзлив роман,

дъждът, засрамен,

отстъпи сам.

 

И с влажен поглед,

с учтив поклон

зората трогна –

студен, без дом.

 

Тя в тлеещ облак

го подслони.

Той с влага нощна

ú измени.

 

И в гняв безумен,

с гръмовен шум,

зората лумна,

повя самум*.

 

В пустинен вихър

и ослепен,

дъждът утихна,

настъпи ден.

 

Като в банален,

горчив роман,

дъждът, засрамен,

остана сам.

 

С усмивка мнима,

с размазан грим,

нощта отмина,

отмина в дим.

 

 

7.03.2020

 

 

*самум – сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??