Лазя по шията ти с острието.
Харесва ми усещането.
Ти не си виновен за нищо.
Ти просто кротко спиш...
и си в ръцете ми.
Лазя бавно по шията ти с език.
Искам да усетя вкуса й.
Не, ти за нищо не си виновен.
Ти просто си спиш.
тук, в моята спалня.
Ти за нищо не си виновен.
Просто си тук и сега.
А аз исках да бъде друг.
Аз не исках да се задоволявам
с каквото ми падне.
Но ето, че направих точно това.
Сигурно е моя цялата вина.
Сега движа острието по шията ти.
Дано не те събудя...
харесва ми вкусът на кръвта.
© Ваня Накова Всички права запазени