7.01.2016 г., 10:36 ч.
Спасена
Как се блъска душата ми в тъмното
и умирайки нямо крещи,
чака края и гледа в отвъдното,
няма бъдеще, няма мечти.
От товара на дните сломена
се изправям и гордо вървя,
от неказани думи ранена,
но спасена от дума една.
С обичта си ми даваш небето
и крилете си даваш на мен
и простора голям на сърцето,
и нов свят от любов сътворен.
и умирайки нямо крещи,
чака края и гледа в отвъдното,
няма бъдеще, няма мечти.
От товара на дните сломена
се изправям и гордо вървя,
от неказани думи ранена,
но спасена от дума една.
С обичта си ми даваш небето
и крилете си даваш на мен
и простора голям на сърцето,
и нов свят от любов сътворен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Доника Стоянова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
