Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение,
ще погледнем на другия като истински брат,
Ще свалим от гърба си за ближния ризата
и ще бъде спасен човешкият свят.
Някой ден ще се върнем към земята да дирим
корени, сила, живителен сок.
Щом докоснем я боси, поклон ще й сторим,
ще изпрати знамение Всевишният Бог.
Някой ден, когато презрем сребролюбието
и когато божественото у нас се всели,
ще пожънем и здраве, и изцеление,
Бог с благоденствие ще ни спаси...
Някой ден....
© Златка Чардакова Всички права запазени