2.03.2004 г., 15:57 ч.  

Спасение 

  Поезия
1449 0 1

Спасение ми беше,
спасение от скучни дни.
Усмивка в облачното време,
за мене слънчеви лъчи.

Ухание на нощен вятър,
със дъх на  пролетни цветя.
Сълзи в ръцете ти проплаках,
сълзи от тъжна самота.

Със устни парещи във здрача
шептеше сякаш "Остани"!
Очи забулени в мъглата,
безгласно викаха "Върви"!

....но аз съм тъй далече
и пак до теб съм аз,
едно красиво цвете
погубено от мъжка власт.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много. Най-добре е станал третият куплет. Но и като цяло е хубаво.
Предложения
: ??:??