Подхвърляш ме от Рая в Ада.
С една усмивка ме връщаш отново.
Правиш ме мъртва сред живите.
Убиваш и ме създаваш на ново.
Безсилно е днес словото
и думите малки пред тебе.
Старо е вече новото...
Късно е да те отнеме
от мислите, от душата ми ,
от вятъра, от главата ми...
Разходи душата в отвъдното.
Показа й огън и лед... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация