Тези алени окови –
силата непобедима.
Те са моето спасение,
но и мойта страшна гибел.
В сладък плен пороби мене
таз любов проклета.
Аз я търсих и намерих
ала тя погубва мене
Кой не би те пожелал
тебе захарната роза.
Кой не би поискал само
да те зърне, ако може.
С тези алени окови –
силата непобедима.
Тя сега запали в мене
огън, ярост несломима.
Пожарът ключ е
за човешката душа,
но гориш ли ти, ще знаеш –
любовта е свобода.
© Джеймс Диин Всички права запазени