В душата безмилостно ровиш
със поглед убийствено мил!
Живота ми пак ще го тровиш
с пиеса, в която съм бил!
Изравяш там старо огниво,
потрупано с мъка, с печал!
И огън разпалваш на живо,
във мене, без капчица жал!
И сам да гася се не мога -
душата... сърцето... гори!
Спаси ме, спаси ме, за Бога,
с целувка, с усмивка дори!
© Исмаил Али Всички права запазени