Спектакълът започва,
все в различен час,
но винаги съм точна.
Знам - реплики от вас.
Декорите се сменят,
актьорите и те,
но в шоуто еднакво,
играя го перде.
Прозрачно до земята.
Пропускам светлина,
но вътре в същината
пораждат се петна.
Нямам много думи.
Реплика - една:
Всички ли сме луди?
Следва тишина...
После правим спирка,
казват му антракт.
Слънцето замира,
аз кръстосвам крак.
Себе си събирам.
По пътя все мълча.
Вкъщи се прибирам
и казвам си - успя.
Вратата се отваря.
Свърши - болен ден,
и нещо засиява...
Вече са до мен!
© Виолета Всички права запазени