Спира те съдбата

14.06.2010 г., 0:21 ч.

Поезия » Любовна

1093 0 4

Спира те съдбата

Отново ти ме чакаш пред вратата.

Отварям аз, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да изтриеш с устни моите сълзи.

За мене ти си блян, мечта си.

Копнея да си още тук до мен,

но утрото пробужда твоите клепачи.

Аз искам още да съм в твоя плен.

Отново те изпращам до вратата,
навеждаш се, целуваш ме почти,

но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата

да сбъднеш моите мечти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.