Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято:
узряло е, в ръцете ти ще падне
и сочна щедрост във лицето ти ще плисне –
тръпчиво-сладък отминаващ юли.
Жени светлеят под индийските си рокли,
умората като пета проблясва.
Мъже предвкусват алкохолната целувка –
след чашка ще изпънат раменете. ...